Предлагаше ми тройка на разсъмване.
А аз си мислех, че единствения бях!
Сега, какво, да страдам, да се сърдя
и на приятеля си, дето е у тях?
Възпей, ми каза тя, любовния триъгълник.
Възпей трихогастерите, виж, бият се до смърт!
Но в тази драма, мила, ролята на тъпоъгълника
играят тези, дето по ливадите пасат.
Поет е, казват, като се напие,
се връща после с пукната глава.
Да, случвало се е и да ме набият!
Но хора мога да паса, а не трева...
Салата от маслини. Три пълни чаши узо.
Да пием за любимото число!
Не вярвам в приказки, любима моя, музо,
каквото е било – било...
Ония, трите, дето ме орисали,
стоят пред мене като пътен знак:
„Внимавай, Троев, мислиш ли, че искаме
три пъти да те правят на глупак?!”
Предлагаше ми тройка. За разсънване
е време може би, това разбрах.
Е, чак толкова заспал не съм, нали?...
Приятели, до тука бях!