Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 697
ХуЛитери: 2
Всичко: 699

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Mitko19

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМилорад Павич. Писмо до списанието, в което се публикуват сънища
раздел: Преводи
автор: gumbert

Милорад Павич. Письмо в журнал, публикующий сны


Уважаемому господину Захарию Орфелину.
В Славяно-Греческой благочестивой типографии Дмитрия Феодосия.
Венеция.

Милостивый государь,
Ваш журнал "Магазин" в первом номере за 1768 год предложил читателям и
корреспондентам, помимо всего прочего, присылать на вышеуказанный адрес в
Венецию записанные ими сны, которые Вы как редактор намерены были
публиковать в отдельной рубрике. Поскольку журнал просуществовал недолго, в
рубрике так и не появилось ни одной записи сна. Быть может, потому, что
никто не успел ее Вам прислать. Думая об этом и сожалея, что Ваше желание не
осуществилось, с опозданием отзываюсь на Вашу просьбу и посылаю одну свою
заметку такого рода. Вот она.
В моем сне той ночью был день, и стояла ясная погода. На берегу реки,
что там текла, было много парусных лодок и любопытных. Они как раз наблюдали
за лодкой, стремительно входящей на веслах в порт. Пела глухая птица. Меня
среди зрителей не было - я помню это по тому, что почувствовал тепло
прибрежного камня, на который сел уже после того, как все случилось. Но в
тот момент, когда я присоединился к зрителям, я уже знал, что в лодке, к
которой было приковано мое внимание, сидят Елена, ее мать и отец - он на
самом носу. По непонятной причине лодка на полном ходу врезалась в корабль,
который в тот момент причаливал к берегу. Произошло столкновение, в
результате которого были уничтожены вся передняя часть лодки и место гребца,
а сам он раздавлен. Оставалась только его правая рука, по-прежнему сжимающая
весло. Я выбегаю на берег и вижу, как эта рука все еще продолжает грести,
словно пишет по воде, хотя гребец уже мертв. Вместе с обломками лодки тонут
Елена и ее мать, и я замечаю, как их волосы, намокая в воде, меняют цвет. В
ужасе я пытаюсь помочь им, протягиваю руку, чтобы они схватились за нее, но
в тот же момент понимаю, что у меня нет правой руки, - то есть мне не
хватает в точности того, что там, с другой стороны воды, еще не погибло, -
руки гребца, сжимающей весло. И тогда до моего сознания доходит, что,
конечно же, это я был гребцом в лодке, но после столкновения оказался вдруг
на берегу, с этой стороны реки, наблюдать, что произойдет дальше...
Смерть, очевидно, обладает невероятной скоростью как одной из своих
важнейших прерогатив. А мертвые, как и мы, могут быть калеками, но у них
отсутствует то, что еще живо. В таком случае, Вы наверняка чувствуете себя
лишенным лучших своих книг, потому что здесь они до сих пор живы.
С уважением, Ваш читатель

М.П.
Белград, 1 марта 1975 г.



Превод Г. Захариев ®

Милорад Павич. Писмо до списанието, в което се публикуват сънища



До Уважаемия господин Захария Орфелин.
В Славянско-гръцката благочестива типография на Димитрий Теодосий.
Венеция.

Почитаеми господине,
Вашето списание "Магазин" в първия брой на 1768 година предложи на своите читатели и кореспонденти, покрай всичко друго, да изпращат на горепосочения адрес във Венеция записаните от тях сънища, които Вие, в качеството си на редактор, имахте намерението да публикувате в отделна рубрика. Понеже списанието просъществува кратко време, в рубриката така и не излезе нито един записан сън. По всяка вероятност никой не е успял да Ви изпрати своя записан сън. Мислейки за това, и съжалявайки, че Вашето желание така и не се осъществи, аз, със закъснение се откликвам на Вашата молба и Ви изпращам един мой разказ от този род. Ето го и него.
В моя сън през онази нощ всъщност беше ден, а времето беше ясно и хубаво. На брега на реката, която течеше там, имаше много платноходки, както и любопитни зрители. Те наблюдаваха именно лодката, която стремително и на весла навлизаше в пристанището. Чуваше се песента на някаква глуха птица. Аз не присъствах сред зрителите – спомням си това, понеже почувствах топлината на един камък на брега, на който приседнах вече след като всичко това се случи. Но в момента, в който аз се присъединих към зрителите, аз вече знаех, че в лодката, към която бе приковано моето внимание, седят Елена, нейните майка и баща - той беше на самия нос. По непонятна причина лодката на пълен ход се заби в един кораб, който в този момент акостираше на брега. От сблъсъка бяха унищожени цялата предна част на лодката и мястото на гребеца, а самият той беше смазан. Виждаше се само неговата дясна ръка, която все още стискаше дръжката на веслото. Аз изтичвам на брега и виждам, че тази ръка все още продължава да гребе, сякаш изписва нещо по водната повърхност, макар и гребецът да е вече мъртъв. Елена и майка й потъват заедно с останките от лодката, и аз забелязвам, как косите им, намокрени от водата, променят цвета си. Обзет от ужас, аз се опитвам да им помогна, протягам ръката си, за да се хванат за нея, но в този момент разбирам, че дясната ми ръка я няма, - тоест у мен липсва именно това, което там, от другата страна на водата, все още не е мъртво, - ръката на гребеца, стискаща веслото. И тогава аз осъзнавам, че, разбира се, точно аз съм бил онзи гребец в лодката, но след сблъсъка изведнъж съм се оказал на брега, от другата страна на реката, за да наблюдавам какво ще се случи по-нататък...
Смъртта, очевидно, притежава невероятна скорост като един от своите най-важни прерогативи. А мъртвите, както и ние, могат да бъдат сакати, но при тях липсва онова, което е още живо. В такъв случай, Вие навярно се чувствате лишен от своите най-добри книги, понеже тук те все още са живи.
С уважение, Ваш читател

М.П.
Белград, 1 март 1975 г.


Публикувано от alfa_c на 19.08.2009 @ 12:24:31 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   gumbert

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Рими с ..ив
автор: LeoBedrosian
539 четения | оценка 5

показвания 28379
от 50000 заявени

[ виж текста ]

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Милорад Павич. Писмо до списанието, в което се публикуват сънища" | Вход | 4 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Милорад Павич. Писмо до списанието, в което се публикуват сънища
от Silken на 19.08.2009 @ 13:03:03
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей! Колко ли хора ще го разберат? В това число и аз :) Накара ме да се замисля !
Какво ли би станало, ако се публикуват /споделят/ сънищата??
Хубаво е, че "видя" този текс и го сподели с нас :)
Поздрави!


Re: Милорад Павич. Писмо до списанието, в което се публикуват сънища
от jezabel на 19.08.2009 @ 13:57:34
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/
Много харесвам Павич и идеята ти да го преведеш и публикуваш ми достави удоволствие. :)

Благодаря!


Re: Милорад Павич. Писмо до списанието, в което се публикуват сънища
от gumbert на 19.08.2009 @ 15:59:33
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!
Нямах възможност много да изпипвам текста. Затова пък се компенсира с майсторството на Павич - пристрастен към сънищата и игрите с читателя, за наша всеобща радост :)))


Re: Милорад Павич. Писмо до списанието, в което се публикуват сънища
от mariq-desislava на 04.09.2010 @ 21:37:33
(Профил | Изпрати бележка)
такъв е Павич - хвърля те от високото, без да имаш време да се осъзнаеш