автор: Gorqsht_snqg

„Тази нощ е без име и извън календара.” Таня Пенчева

Ти бързаш за нашата неписана среща
и ухаеш на обич – точно както преди!
Във джоба си скътал спомени крехки
/Парченца утеха от които боли./

Ти бързаш за нашата – нечакана среща.
С букетче омачкана нежност в ръка.
На устните тлее признание тежко,
В очите – разплискана, стара тъга.

Пристигаш за нашата – неказана среща.
Мен ме няма: въздишка и мъжка сълза.
И си отиваш - до лудост разкаян,
без да знаеш, че всъщност някъде там

със очи изподрани и страшни от чакане
на тази среща без име и извън календара,
аз те пиша в душите на минувачите сякаш
ще изкупя вината от това, че те нямам...