автор: hristam

Измисли ме отново.
Днес е едва понеделник.
До неделя ще бъда готова -
сглобявана делник по делник.
Още пазиш минутите,
дето открадна за мене.
Направи ме от тях.
Изтръгни ме насила от времето.
Запази ме такава -
от тебе до лудост измислена.
Не е важно дали съм реална,
че кой търси истини?
Бяхме - значи ни има.
Или пък поне ни е имало.
Днес и утре не могат без бъдеще.
Но и без минало.
Измисли ме отново.
Сега е едва понеделник.
Нека бъда каквато ме искаш -
вълшебна и бяла.
Ще почиваш в неделя
от всички измислени делници.
Тя е ден за почивка.
А всъщност е ден за раздяла.