автор: iony_ada

Не ме оставяй да те искам
от другата страна на телефона,
притиснала слушалката по-близо,
за да запазя спомена по-ярък.
Сега те моля, подари ми
едно реално денонощие.
Защото мойто време влива се
в безкрайността на бъдещите нощи.
.............................................................
Не мога да съм просто име,
пореден номер в картотека.
Ако за теб съм само случай,
ме изпрати във неизвестност,
където ненамерена да бъда
от пъстрия ти глас,
от погледа ти тъжен,
от вечно неизречените думи.
.............................................................
Лиши ме от физическата болка,
но по-жестока болка ми остави.
И без това съм цялата във белези
от хиляди прорезни рани.
Не искам там да се нареждаш
със своя собствена такава.
Не ми оставяй автограф в душата.
Със своя почерк напиши съдбата ми.