автор: PaperTears

Не си мисли, че ще ме решиш с формула,
за мен константи няма.
Не се заблуждавай, че ще сметнеш ъгъла,
под който те гледам днес.
Не си прави труда да броиш
начините, по които мога да мълча.
Те са повече от твоите таблици и изчисления,
повече от плюс безкрайността на греховете ми.
Не чертай графика на недостатъците ми
и не изготвяй теореми за страховете ми...

защото винаги оставам в период.