автор: maksim

Свеждам очи
и повтарям те нямо -
лунен отблясък по тъмна вода.
Миг да съм с теб
и попивам те жадно -
капка безвремие в пуста река.

Кости бетонни извил над реката,
с пръсти-фенери изписал дъга
мостът ни -
средният път в двата бряга
чака ни,
стъпил на мокри крака.
Гъне ръце
и обгръща ни здраво,
носи товара ни, пукайки с гръб.
Чакам те там
и за твоето тяло
молят ръцете ми речната глъб.