автор: mi_me_to

Трябва да ти кажа,
не сега.
Навън е топло.
Сънен август по стъкла.
По улиците срещам довод.
Да ти кажа,
не сега...
Че слънцето идва ми на гости,
че го има още тоя булевард,
върху който да живея на крила.
Напук на полети.И птичи кости.
Че ми е на път, дори когато
заобикалям се, по всякакви причини.
Че имам душа, за да имам лято,
и че там те има.
Трябва да ти кажа,
защото ще се връщам...
Крилата поникват, когато ги скубя.
Когато те няма...как те прегръщам.
Когато насън...когато се будя.
Трябва да ти кажа,
не сега.
Говоря днес, отговарят и е шумно.
Делиме с теб една тишина.
Няма да казвам.
Как се моля...да я чуеш.