автор: storozi

Нощта ни грабва звездна, дива,
но тази нощ е в други времена.
Със шал загръщаш ме да не простина,
но този шал раздяла е сега.

Разделят ни милиони дни и нощи,
които може би ни предстоят.
Или били са, знам, среднощ е
и нежни сенки бродят над града.

Във някой друг живот навярно
ще бъдем с тебе, може би.
Сега ме остави да си повярвам
и тихо от съня ми си иди!