автор: hristam

Угася звездите. Става още по тъмно.
Мацва няколко палави цвята за изгрев.
Избелелите облаци гони по стръмното,
и ме събужда...почти.

После спира за малко в очите на птиците.
По листата се рони на крехки сълзи.
Звънва в струнно глисандо нагоре по жиците,
и го доконвам...почти.

А по залез я чака. Събира щурци.
Утаява се в дългите сенки на здрача
и прозрачно се стапя във мен. Като дим.
Ще те дочакам...дали...