Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pepelqshka13
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14019

Онлайн са:
Анонимни: 89
ХуЛитери: 1
Всичко: 90

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПровинциален Вавилон
раздел: Поезия
автор: vitsavia

Застрашен от изчезване индивид
е епохата,
във която майки, любовници, дъщери
целуват белезите на мъжете...
Не челата им...

От състрадание са остарели синовете.
И от върхове!
Звънът на тъмното ги е повикал да преминат себе си.
Да ги надминем с обещанието, че ще излекуваме крилата им,
е фраза с привкуса на първа нощ,
загубила се по обратното течение на възмъжаването.
Дължим на свободата им не вяра и покорство,
а съмнение!
По голота за всяка кратка епопея в кухните ни
и по надгробен кръст за жестовете неприкрита гордост,
необратимо закъсняла да се хвърли от балкона на победите.

Довършваме вечерите им,
хрониките на телата,
споровете, изневерите.
Очакването пресушава и дъната на надеждите!
Къде по улиците и по дяволите се е дянал властелинът на моретата им!?
Закъсал може би в разкаляните тротоари на провинциалния печат.
От градовете им не е останал нито звук
след перушината на гълъба.
Напуснат по предчувствие е календарният им дом.
Издъхва през комина времето за дързост
и се срутва върху плочките.
И колкото парчета, толкова вселени
пренаселени с неразрешимите им битки за любов.

Изчезващ индивид
е и страхът,
че обяснението, край което акостират бягствата на синовете е възможно –
до зъби им е противоположен
от бащите наизуст отхранен в полугледките живот!
Не е многоетажно времето на възклицанията им...
Неразбираема е римата, с която
цикличните жени тактуват в митовете им
решени на самотност.

Ще проговорят някога,
ако не срутят кулата на личния си Вавилон
и ако хлябът по водите им
се върне пак на техния изчезващ остров...


Публикувано от alfa_c на 16.08.2009 @ 16:56:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   vitsavia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.09.2022 год. / 06:56:03 часа

добави твой текст
"Провинциален Вавилон" | Вход | 6 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Провинциален Вавилон
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 16.08.2009 @ 17:15:03
(Профил | Изпрати бележка)
мъдро!
усмихната вечер!


Re: Провинциален Вавилон
от mariq-desislava на 16.08.2009 @ 17:35:56
(Профил | Изпрати бележка)
Това е нещо различно като поетичен текст и необяснимо красиво.;)


Re: Провинциален Вавилон
от kasiana на 16.08.2009 @ 17:48:54
(Профил | Изпрати бележка)
Мъдро и красиво!!!

!:)))

Касиана


Re: Провинциален Вавилон
от Ufff на 17.08.2009 @ 13:47:55
(Профил | Изпрати бележка)
Радост за читателската душица си ми! Поезийо Витсавиена!
Да!


Re: Провинциален Вавилон
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 17.08.2009 @ 15:08:50
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html
Всяка дума си има свое мълчание... Уффф, че си добре дошла! : )

]


Re: Провинциален Вавилон
от Marta на 17.08.2009 @ 16:34:14
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Добре проговорила ;), радвам се, че мълчанието ти се е поуморило и затворило оче;Р

Онзи ден минахме край Дремиград и ти пратих поздрави по етера:)))

(кажи за циклоничните жени с неразбиваема рима една рецепта за рачел от речници ;))


Re: Провинциален Вавилон
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 17.08.2009 @ 16:36:56
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html
Казвам веднага : ) - противно на онова, на което ни учат от малки, тайната не винаги е в меда, а в жилото ; )

П.П. Добре зачула!

]


Re: Провинциален Вавилон
от Marta на 17.08.2009 @ 18:33:16
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Съветът ти да си оставя жило
допада на момента ми, аха,
отдавна закърнелите бодили
матираха ми същността,
сега от безопасна роза
метаморфоза във оса,
ще ми понася и животът в проза,
ще си крада уханието и меда ;)


]


Re: Провинциален Вавилон
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 03.04.2015 @ 10:01:59
(Профил | Изпрати бележка)
"Звънът на тъмното ги е повикал да преминат себе си"!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Прекрасно! Но колко са тези, които чуват този звън и са готови да го сторят?