автор: maksim

Дъждът притихва в облачни ръце,
с керваните от капки по олука
на есента наметката плете
и по перваза като с куки чука.

Заплита в мрежите си ниското небе,
тъгата му душата ми обвива.
И цветен спомен на дете
прибягва вятърно и си отива.

Светът ми се смалява - щурчов дъх.
Две капки дъжд и ще плати за утре.
И ми харесва, че ще е такъв -
и малко есенен, и детски глупав.