автор: tanq_mezeva

Отпивам на бавни глътки, любов
макар и често нагарчащи.
Те вливат омая в мен, с благослов
изпълват ме с мисли, мечтаещи.

Музика чувам, онази вълшебната,
от която поникват крила.
И литвам високо, високо над делника,
забравила грозни дела.

Достигам до слънцето, галещо греещо,
превръщаме то в светлина,
а после усмихнато светеща, пееща,
я връщам пак на света.