Сред нечутия звън на камбани
и душата ми, прихнала в смях...
аз се питам - какво не направих,
за да бъда една от тях.
И да мога смирена и горда
да пристъпвам през всеки нов праг.
С любовта да повярвам отново,
че ме има пак!
Няма никой да моля, да стена
и не искам да търся вина.
Нека моята малка вселена
да остане сама!