автор: ANG

на остров Крит, лакиран и унил,
птеродактилът в мен играе на зарове с Деметра: "тук има - тук нема",
налива в чашата ми Любовен елексир Богинята на Житото и Мака,
а всичкостта на кефа вдига адреналина за Пътуване;
усещам как разцъфвам като цвете в бързо преливащи се цветове,
от вихрите прорастват ухаещи на нежност кристални светове,
търкалят се по склоновете на прозрачни планини съгласни,
а гласните, изригващи фойерверки от вулкани - залепват по небето,
където Котката на Шрьодингер реди с тях пасианси.

в критичен миг цялата земна плът се превърна в Слово.
в безвремието Его-то ми ме напусна,
Аз-ът изчезна и се сля с Матрицата На Планетарния Живот,
а всичките ми сетива чуха безмълвно Великия Строител На Вселената да казва:
човече, върни се бързо на Земята;
кой друг – ако не ти - ще срине пирамидата на Властническия модел
на Патриархата и на Матриархата,
къде и кога – ако не Тук и Сега - е мястото и времето
да зидаш Новата Система на Взаимност и Партньорство
и на Безусловната Любов.
вземи модел от Древен Крит – човече. бягай.

и ето ме, отново Тук и Сега. най-обикновен примат
с компютърно уседнал начин на живот, напускащ Пурпурната роба на Деметра..
ще кликна с Мишката на Айнщайн върху Ника на Богинята
и вече като психоактивен мутаген,
ще влезна във Утробата на Тази Която Ни Храни и
ще я надвия на Играта на Живота

              тук има

и тук има              и тук има




* Плътта стана Слово, в библията – Словото стана плът: (Verbum caro Factum est)