Някога поисках да ти кажа,
Че осъмвам с мисълта за теб,
Че за мен си още толкова важен,
Че те пазя в своето сърце.
Много начини опитах,
Посветих ти песен и написах стих,
Всяка дума със тъга преплитах,
Всяка строфа с нежност напоих.
И зачаках тихо да ме чуеш,
Да потрепне нещичко във теб,
С мисълта за мен да се събудиш,
Да поискаш да говориш с мен...
Знам добре, за теб е невъзможно,
Да застанеш с мен лице в лице,
Да се вгледаш във очите ми тревожни,
Да усетиш моето сърце.
Исках само да ти кажа,
Че осъмвам с теменужена тъга,
Че след теб живота продължава,
Но със теб си тръгна любовта...