автор: desiteneva

Ах, момчето ми, защо не можеш
Да се събудиш рано сутринта
И да отмиеш натежалата тревога
С два три стръка роснала трева

Да ги сплетеш в косите водопадни,
Когато се усмихвам във съня
И да прошепнеш, че без мен не можеш,
И само аз за теб съм на света.

Ах, момчето ми, когато ме прегръщаш,
Цялата изтръпвам и туптя.
Мислила съм, че е невъзможно
От любов докрай да изгоря.

Още спиш, прости, че те прегръщам,
Но усещам твоето сърце.
С дланите си нежни те обгръщам,
Да опазя твоят сън от ветрове.

Ах, момчето ми, нима е сложно
Да обичаш някой чак до гроб?
Да го пазиш в дните му тревожни,
Да му станеш не на сила роб?

Ах, момчето ми, недей да се събуждаш.
Аз ще стана рано вместо теб.
Твоята почивка е заслужена,
Много нощи ти си бдял над мен.

Ех, момчето ми, такава обич само
Може Бог да сътвори.
Винаги за нас ще бъде рано,
Да осъмнем с необичащи очи.