автор: sisey

Вечерта върви по нощница,
стъпва боса по перваза;
долу в глъхнещата улица
светкат лампите с омраза.
Със коси прозрачно-черни
шепне тихо през стъклото
и със пръсти смъртно-бледни
те целува по челото.

Лека мрачина обгръща
пътищата на душата
и във призраци превръща
страхове от светлината.