автор: merkator

Чета един поет от друг свят.
Държа книгата нежно и тя не ми тежи.
Виждам пишещата му машина
цялата в пепел от недогорели фасове.
Виждам масата с петна от не допито вино.
Чувам Моцарт, който слуша тракането на поета.
Вдигам очи, защото съм вече в друго време,
защото съм част от стиховете му.
Черен герой на нощната мръсотия.
Мръсник от сивия град.
Сянка в мъглата на разочарованието.
Заставам до поета и пикаем в канавката до пътя.
Напиваме се и се губим из светлините
на мизерните кръчми и вертепи.
Държа книгата нежно и тя ми отвръща със същото.
Понякога черното е като храм на грешниците.
Дали ще стигнат нощните минути
за да отплувам за винаги.
Дали ще мога да затворя някога
книгата на моят поет?!