автор: veniamin

За кой ли път прекрачвам граници,
взирам се в дълбоките води
и виждам един удавник, който ми намига.
Сигурен съм. Подава ми ръка, да ме спаси,
да ми даде хриле,
да ме извади от блатото.
Искам да съм това дете, което плува голо,
без да се дави във вълни от условности.
Докога боговете ще лежат под скалите
или ще се препичат като гущери
в главите на милиони?
Докога нимфите,
ще оспорват полета на делфините?
Чувствам силата на водата, тласъка на вълни,
събуждането, както след книга на Жул Верн.
И нищо не ми липсва, освен докосването
до пяната на моята любима.