автор: desiteneva

Завинаги и още миг поне –
заклехме във общото начало
Но времето от блясъка ни взе,
А думите превърнаха се в рани.

След тази клетва аз те нараних,
а те ни ми спести една обида,
Превърнахме се в проза вместо в стих
и ти от мен поиска да си идеш.

И аз от тебе се отдалечих,
Преметнали звездите си през рамо
Поехме към безпътни ветрове
Обидени, смутени, неразбрани...

И после пътя ни превърна се в тъга
един към друг и всичко обещано.
Заспивахме отделно с мисълта,
Че до „Завинаги” е още рано.

Завинаги и още миг поне –
Заклехме се да бъдем с тебе двама.
И нищо, че посоките са две,
ний можем да се срещнем още с длани,

За да скъсим простора между нас
И пак да бъдем заедно щастливи.
С раздялата не свършва любовта
А мъката превръща се във сила.