автор: merkator

Дали имам сили да чакам, дали съм спрял да се надявам?
Сърцето ми се къпе в калната локва пред краката ми.
Вече не иска да е мое, вече е свободно и само.
Уморено от Болката, то е просто храчка в локвата.
Слагам в празната дупка от ляво на гърдите си
бутилка с червено вино и загръщам сивото палто.
Когато бях млад и влюбен имах сили, имах надежда.
Момичета с дълги коси късаха като хиени от сърцето ми,
озверели от глад и инстинкти на лешояди.
Знаех, че всичко свършва, знаех, че времето е малко,
но щастието е силна упойка за наивни сиромаси.
Сега чакам отново, чакам да се върне една жена,
само една жена в един проклет последен сън.
Ще сложа на масата две чаши и бутилката с червено вино.
Ще я изпием до дъно и когато тя се съблече пияна,
аз ще се излегна готов за последния акт на нежност и отчаяние.
Защото сърцето ми е храчка в кална локва...