автор: Laska

Слънцето
върху хребета уморено
глава склони
и заспа под облаци,
пламнали от спомени дневни.
Притихнали,
птиците скриха под крилцата очи.
Вятърът
хукна да гони морски вълни
и да се върне
забрави.
Тъмно,
глухо е...
Няма звезди.
В тишината
остри сенки дебнат.
Самота
пълзи...