ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 694
ХуЛитери: 0
Всичко: 694
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Нали уж се раждахме
за красиви сънища?!
И ходихме на лов
за Зори? Но тази нощ
няма да видим
лунна белота.
Съдбата има власт
на сцената
и е изковала завеси
от мрак.
Студът и сенките
на нощното небе
танцуват
в транс...
Светкавици и камшици
дъжд браздят
в душата ти.
А ти крещиш
и викаш своя ден.
Но той обвива
нозете
с тъмен прах.
Надеждата
е снета!
Няма кой да стопли
сърцето,
замръзнало в ледените
прегръдки
на болката.
Болката!
Голяма е колкото
човека!
Но знаеш!
Картината на
душата му,
е
в бял
цвят.
ПОСВЕТЕНО
Публикувано от alfa_c на 09.08.2009 @ 12:11:25
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 109299 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Болката" | Вход | 12 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Болката от fortemotore на 16.08.2009 @ 00:24:00 (Профил | Изпрати бележка) | Синева
чудесно е..
аз разбрах посланието ти
:) |
Re: Болката от sineva на 16.08.2009 @ 00:51:10 (Профил | Изпрати бележка) | Много ме зарадва, Силви!
БЛАГОДАРЯ!!!
С обич!:))))))))))) |
]
Re: Болката от sineva на 09.08.2009 @ 12:27:57 (Профил | Изпрати бележка) | Понякога болката не се лекува с чувства, а с време може би...
Благодаря ти, Дес!:))) |
]
Re: Болката от voda на 09.08.2009 @ 12:20:59 (Профил | Изпрати бележка) | Болката пречиства. Но само този, чиято душа има бял цвят.
Другите се озлобяват и деградират.
Бяла е душата ти, Синева.
Поздравявам те за този мъдър стих! :) |
Re: Болката от sineva на 09.08.2009 @ 13:17:36 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти миличка!
От сърце!
С обич мила Ели!))))))))) |
]
Re: Болката от ggerin на 09.08.2009 @ 12:21:38 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно е, мила!
А болката, с прегръдка,
искам аз да потуша!
Прегръщам те! |
Re: Болката от sineva на 09.08.2009 @ 13:15:56 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти мила Гери!
Толкова си мила!
Прегръщам те и аз и да си много щастлива днес!!!
С обич!:))))))))) |
]
Re: Болката от sineva на 09.08.2009 @ 13:14:20 (Профил | Изпрати бележка) | Да мила Кат!
Усмихвам ти се..:)))))))))))))
С обич!: |
]
Re: Болката от mim на 09.08.2009 @ 12:43:22 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасен стих! Всяка болка ни прави по силни, само трябва да успеем да запазим оптимизма :) |
Re: Болката от sineva на 09.08.2009 @ 13:02:32 (Профил | Изпрати бележка) | Понякога болката ни прави по - силни, да, но понякога е много жестока и само времето може да ни помогне, да я преодолеем.
А трябва да я понесем в себе си, трябва!
Благодаря ти миличка!
Трогна ме!
С обич мила Миленче!))))))( |
]
Re: Болката от traveller на 09.08.2009 @ 13:27:16 (Профил | Изпрати бележка) http://karandash.blog.bg/ | Нали уж се раждахме за красиви сънища?! И ходихме на лов за Зори? Но тази нощ няма да видим лунна белота. Съдбата има власт на сцената и е изковала завеси от мрак. Студът и сенките на нощното небе танцуват в транс... Светкавици и камшици дъжд браздят в душата ти. А ти крещиш и викаш своя ден. Но той обвива нозете с тъмен прах. Надеждата е снета! Няма кой да стопли сърцето, замръзнало в ледените прегръдки на болката. Болката! Голяма е колкото човека! Но знаеш! Картината на душата му, е в бял цвят.
Каква поезия, какви пет лева? По твоя метод можем да превърнем и "Осъдени души" в поетична творба. Вместо на 320 страници ще се побере на около 2000, и ще може да претендира за най-дългата поема в света.
Май е излишно да се произнасям по самото съдържание, понеже такова не откривам. Общо взето става ясно, че лирическите герои са двама, поне в началото - "Но тази нощ няма да видиМ лунна белота" - след което единият мистериозно изчезва - най-вероятно е успял да се скрие на завет и злорадства над нещастието на другия - "Светкавици и камшици дъжд браздят в душата ти. А ти крещиш и викаш своя ден."
Следващото изречение буди известно недоумение - "Но той обвива
нозете с тъмен прах." - след тези нощни пороища, изведнъж денят идва с прах, при това само за нозете... "Надеждата е снета" е друга загадка и предизвикателство за читателското въображение - първо, трябва да отгатнем каква е била надеждата, после, от кого е била "снета". Няма да се ровя повече в изключително дълбокия и многопластов строеж на творбата.
Може би в заключение ще се опитам да направя някакъв извод. Според мен той би звучал приблизително така:
Най-продуктивните "поетеси" в сайта никога не знаят какво искат да кажат и винаги успяват да го постигнат. Резултатите от техните напъни са подобни на горната нищо-не-казваници, единствената полза от които е тази, че четейки хвалебствията под тях можеш лесно да идентифицираш останалите, принадлежащи към същата категория. Спестява време.
П.С. Не се опитвай да ми излизаш с версията "Не си заслужава въобще да ти отговарям!!! Не те уважавам!", която пробута на Кирова преди няколко дни. Последното нещо, което търся, е уважение от теб и подобните на теб драскачи. Всъщност, бих се срамувал ако точно вие ме уважавате. |
Re: Болката от sineva на 09.08.2009 @ 13:45:02 (Профил | Изпрати бележка) | Съжалявам че не си разбрал посланието ми!
А и не съм тръгнала да те уважавам! |
]
Re: Болката от kasiana на 09.08.2009 @ 14:49:58 (Профил | Изпрати бележка) | Картината на
душата му,
е
в бял
цвят.
...
Права си, Небесна,
душата на човек, който стоически понася болката, е бяла.
Та нали е казано, че Бог изпитва човеците чрез страданието...
С обич!:)))))))
Касиана
|
Re: Болката от sineva на 09.08.2009 @ 14:59:37 (Профил | Изпрати бележка) | Мила моя, Кас!
Стиха посветих на един поет, който имаше бяла и чиста душа.
И сега е при звездите...
А болката е колкото човека, но трябва да понесем.
Защото имаме да вървим още път ...
Благодаря ти мила, че не ме забравяш.
Прегръщам те с обич!:)))))))) |
]
Re: Болката от sineva на 09.08.2009 @ 17:01:45 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти Рад!
Така е.
Но нали в живота има и болка и радост.
А точно това е хубавото, че след лошото, идва доброто.
Благодаря ти много приятелю.
Че пак си с мен!:))))
Хубав ден! |
]
Re: Болката от sineva на 09.08.2009 @ 22:00:25 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че ме разбра Маги!
Поздрав!
ОТ СЪРЦЕ!!!
Днес си мислех за теб и ти се появи.
С обич!:))))))))) |
]
Re: Болката от anelim на 10.08.2009 @ 11:25:18 (Профил | Изпрати бележка) | КОГАТО БОЛЕДУВА ДУШАТА
Най-голямата си рана нося със години.
Крия и жестоко смачквам
“прокажената” си душа.
Вървя изправена сред хората
като показвам единствено това
което мисля , че става за гледане…
Спотаена болка се гърчи
дълбоко притисната
И пълзи, и ме стяга в железен юмрук.
Как гори…
Аз вървя с разкъсани вътрешности –
не се вижда,
значи всичко е наред…
Всеки ден си играя ролята,
въртя майсторски пируети на сцената…
Стоп прожектор!
Болка и самота
сред хиляди познати лица.
Не се вижда,
значи всичко е наред!
Болната ми душа стене притисната
от безброй нови обиди, вини.
Изтерзаното тяло тъпча със хапчета,
няма медикаменти за изтерзани души!
Като мокра кокошка
изтръсквам пирушината.
Раната не се вижда
значи всичко е наред.
Показвам с усмивка лицето си,
доизмислям лъчезарния образ
и продължавам дяволския си пирует!
Смелост нямам да се погледна…
Огледалото издайнически
ме сочи със пръст,
от очите жари най-голямата болка
и по образа остават петна…
Тук вече се вижда!
Дайте повече огледала!
Трийсетгодишна агония –
време е вече да свършва.
Тригодишно дете жадува семейство,
такова обикновено – с майка и баща.
Щом го няма –
то го измисля
и раздава роли на чужди лица.
Те не спазват сценария,
то се пита:”Къде греша?”,
и поема всички грешки
на крехките си рамена.
Трийсетгодишна агония –
време е вече да свършва…
Ще променя себе си,
ще се обикна,
когато се харесам в огледалото
ще мога да прегърна света!
Поздрави! |
Re: Болката от sineva на 10.08.2009 @ 11:35:13 (Профил | Изпрати бележка) | Нямам думи!
Онемях!
Това се казва ПОЕЗИЯ!
Благодаря ти Миленче!
БЛАГОДАРЯ!!!
Днес денят ще бъде по - особен за мен!
Прегръщам те!:))))))
И успешна седмица! |
]
Re: Болката от Nita на 15.08.2009 @ 12:12:16 (Профил | Изпрати бележка) | "Няма кой да стопли
сърцето,
замръзнало в ледените
прегръдки
на болката."
Невероятно ... Прекрасно си го казала , Приятелко !
Толкова болка има тук ... А оптимизмът ти .. къде отиде ?
Ако ти не можеш да излекуваш тази болка , то тогава кой ?
Можеш да стоплиш сърцето , Синьо момиче ... прегърни го и убий болката както само ти можеш ... с онази красива магия ;)
Поздравления !!! :))))
|
Re: Болката от sineva на 15.08.2009 @ 14:52:31 (Профил | Изпрати бележка) | Да мила Нита!
Болката е голяма колкото човека, но трябва да я понесем, трябва!
Защото има толкова много път да извървим...
С обич!
Да те пази св.Богородица!:)))))))) |
]
Re: Болката от Nita на 15.08.2009 @ 21:28:03 (Профил | Изпрати бележка) | Теб също , Синя магия , теб също :))) |
]
Re: Болката от sineva на 15.08.2009 @ 23:24:14 (Профил | Изпрати бележка) | Прегръдка!!!
Хубава вечер Нита!:)))))))) |
] | |