автор: sheherezada

било мечта,
а те са нереалност...

няма да очаквам
с гръм,
да разсееш тишината във мен,
като трясък или
като звън, който ще тлее,
съвсем
съм изгубила вяра
във себе си, в теб, дори във доброто
приказки зная, че няма,
дишам днес и сега и защото
те загубвам у себе си даже.

няма с влажни очи
през прозореца
да се оглеждам все така
до безкрай,
търсейки твоята бездна,
отровната,
във която да потъна
без страх.
знам добре къде да се спра,
но на практика
е толкова сложно,
овладявам във мене гнева.

правя всичко без тебе възможно.