автор: Blaze

Не идвай, а по-далече стой.
Аз вече уморих се да отбягвам
всяка мисъл, всеки поглед твой
и с чуждите за теб да се надбягвам.
Някой друг, ако за теб е по-достоен,
нека те обича, както първата любов!
Нека да те пази както слънце свое!
Всеки изгрев твой да бъде като нов.
Вечер, щом присветят първите звезди,
в шепи да събира, както не можах.
Тихо щом притвориш своите очи,
нека бъде там, където аз стоях.
Не идвай, по-далече стой.
Аз тръгнах си и вече заминавам.
Не идва влак, ни мой, ни твой.
На първи коловоз са,
но още закъсняват.

Blaze