автор: shtura_maimunka

Протягам двете си ръце
и ранно утро ме погали,
едно усмихнато лице
и слънце миглите ми пали.
На чайки чувам песента
надпяват весело прибоя,
изгониха от мен сънят,
доволни сякаш да го сторят.
От вън разрошено врабче
подскача плахо по перваза,
потропва, сякаш ме зове
на вън веднага да изляза.
По улиците чувам глъч,
градът е в своята обвивка,
пронизал е мъглата лъч-
денят започва със усмивка.