автор: anych

Отиваш си от мен... отново.
Нищо няма смисъл между нас.
Сринати са всичките основи,
а думите – останали без глас...

Разтапящи се истини потичат,
оставят белег – кървава следа;
илюзии насмешливо разсичат
и гаснат като падаща звезда.

Заради теб изгарях аз на клада.
Дали ми беше грешна любовта?
И път ми начерта към Ада,
без изгреви обрече ми нощта.

Отломките сега събирам свои
и Господ моля, коленича –
преди да мина в вечните покои
аз пак да мога да обичам!