автор: Anele

Странна приказка една,
чух аз да разказват -
за приказно чудна страна,
която дракон от посетители пази.
Вечер щом нощта метне звездна наметка,
върху света малък, измъчен,
драконът (съблякъл своита жилетка)
в прохода си стои и с ноздрите пуши.
Много хора отиват на там,
за да търсят своето щастие,
но не могат да надвият дракона -
за него те са просто храна.
Хората (ей тъи от инат)
продължили да ходят нататък.
А драконът не подбирал нито стар, нито млад
и изяждал дошлия натрапник.
Малко момченце - пълен сирак -
с умора затътри крачета
и пред скалата на пазителя страшен
стигнало тъкмо надвечер.
Застанало там и попитало
(както били го научили)
дали да премине ще може,
защото в този свят без никои останало.
Ако не може да мине - да го пратят в отвъдиня.
Драконът не разбрал човешката реч,
но видял сълзите в очите му,
видял, че е дошло без брадва и меч
и с очудване взрял се във малкото.
Не го изял, както си мислите.
Приютил детето в пещерата си
и живял там човешкия син,
както би живял малък дракон.
Косите му дълги пораснали,
ръцете заякнали здраво,
тялото като струна обтегнато
с мускули здрави и стегнати.
Научил младия момък
как с дракона да си говори
без да направи движение
без дума дори да отрони.
Разказвал му стария дракон,
как го заточили тука,
прохода между световете да пази
от посетители разни.
Все по-малко хора прииждали,
да търсят спасителен път -
едни не вярвали в приказката,
а други - от страха за смърт.
Един ден надигнал се момъкът,
стегнал се и тръгнал на път,
да види как живеят хората
и променил ли се е много светът.
И - о, чудо! Колко години са минали?
Нима там два века е изживял?
Не намерил къщата в родното място
и го налегнала нечакана жал.
Непознати лица му гледали странните дрехи
с усмивки: "Гледай, го - луд!
Тръгнал е по окъсан потник
при тоя хапещ студ!"
Общи думи с тях не открил,
почувствал се отхвърлен и чужд
"Не съм за тук" той решил
и хванал обратния път.
Прибрал се по живо - по здраво
уморен бил, но нещастен - не
знаел, че на този свят си имал
осиновителя-дракон поне.
Но за зла беда
пред самата пещера
мъртъв драконът лежал
в сърцето със забит кинжал.
Издебнали били го навън,
докато дремел дневен сън...
Нашият човек изпаднал в ярост силна
но пред злото бил безсилен,
затичал се към прохода и ето -
пред него блеснало безбрежно
на другата страна морето.
По пясъка видял следи
и подир тях тръгнал бесен
ала не успял, уви
убиецът да стигне.
Спрял и се огледал изведнъж -
страна като страна
със хора в нея,
с бедност, с нищета
без капчица от обещаната вълшебност.
Прозрял тогава истина една
за равновесието на земята плоска,
осиновеният от дракон проумял
тежестта на равновесната порта.
При прохода се върнал без да бърза,
стои и днес на същата "врата"
и преселници на никъде не пуска.