автор: Ang3lica

I

Ние сме празните хора,
Ние сме жестоките хора
Издигаме се сами, пропадаме сами
Постоянни шепоти от изсушени гласове,
Вятър заглушавайки ги до един.

Образ без форма, нюанс без цвят
Парализирана сила, жест без движение

Пресичаме ние границата
Директно към Вечното Кралство
Нека бъдем запомнени не като насилници,
Като изгубени, а само като
Празни хора
Жестоки хора

II

Навлизаме в тъмната улица,
В мечтаното Вечно Кралство
Гледаме с очи слепи,
Очи, които са последния слънчев лъч
В тази земя на отчаянието
Дърво ли е силно, камък ли е корав,
Гласът във вятър се превръща

Нека да не бъда толкова близо
До Вечното Кралство
Нека и да нося лъжливата маска
В лицето на предател
Нека прекося полето,
Летейки като вятър,
Но не и по – близо
Не и онази последна среща
Към Кралството на здрача

III

Това е прокълнатата земя
Това е земята на отчаянието
Тук и вярата на камък става
И камъка на пясък
Тук и надеждата на вода се превръща
И водата в пара
Тук и любовта си остава само
празна дума, дума без значение

И това ли е като живота
В другото Вечно Кралство
Вървейки сами
Часове когато
Са минали минути

IV

Очите ни тук не са
Едни слепи дупки
Очите, в това Кралство, са
Умиращите звезди в тази празна долина

И тези последни крачки
Изминаваме ги заедно
Но по отделно
И забравяме говоренето
И забравяме себе си

Слепота, освен ако
Очите не се явят
Като вечна звезда
На Кралството на здрача
На страдащите хора

V

Дъждовни облаци, но няма дъжд
Ярко слънце, но няма лъч
Това ли е всичко?

Стоим ние във вечността
Между отговора
И истината
Между жеста
И действието
Това живот ли е?

Между мисълта
И произведението
Между мечтата
И реалността
Това живот ли е?

Между същината
И произхода
Между небето
И рая
Между безсмъртието
И вечността
Това живот ли е?

Плът от плътта ми
Кост от костта ми
Душа от душата ми
Кръв от кръвта ми

Така ли свършва животът
Така ли свършва животът
Така ли свършва животът
Не със радост, а с мъка