автор: vikito_1960

На Милко

И отново е дъжд и вали водопад,
а този мъж се обръща назад -
търси ме пак, мокър до кост.
Аз нямаше как трети ден да съм гост,
затова и веднъж избягах оттам
и случайният мъж остана сам.
Имам друг свят, имам свой дом,
свой рай, свой ад, своя връх и погром.
Но осъзнавам, че май имам нова любов,
а тя е без край - за добро или зло.
Сега дъждът пак вали водопад.
Дори на бос крак се връщам назад.
Той още е там - без шал и чадър -
чака ме, знам, мокър е и добър.
Добър е и Бог и слиза при нас
и ни дава оброк - един дъждовен час.
Оттогава цял век вали водопад.
Човек плюс човек е равно на свят.