автор: kasiana

От банката – червена прежда
сърцето тихичко изприда.
Трепти стаената надежда
в криле на мъничка елфида.
Тя в мен отдавна си живее
като във цвете сред градина.
И в мрачини безспир ми пее,
та болката ми да погине.
И пак след синьо водно конче
мечтите ми без страх да литнат,
и пак горчилките с бонбонче
да подсладя, кога ме ритнат…
А чуди се горкият лекар -
как тъй оная със косата
изпусна смръзнатия глетчер,
и се стопи той в светлината
на скъпите очи над мене,
които майката, жената
не пуснаха да се възземе.
И отвоюваха ми топлината,
живота ми…и още време…