автор: merkator

Имате някъде, имате за мен.
Сред полета от изсъхнали цветя,
сред пепелищата на изгорелите сърца.
Никой не може да ограби
заключената църква на моето сещане.
Никой не знае тайната пътека
към пейката на която аз те чакам.
Това което остана от мен е привидение.
Всичко е скрито, всичко е невидимо.
Проядените греди на оградата
не пускат неверници в храма на черните сълзи.
Древните духове зовът за първичното,
те знаят, че няма много неща...има само Едно.
Имате някъде, имате за мен.
Времето може да победи всеки,
но е изпълнено с милост към мен
и за това принасям дарове.
Очите ми, които няма да те видят,
ръцете ми, които няма да те докоснат,
краката ми, които няма да ме отведат при теб.
Остава ми само душата.
Тя ще те чака и посрещне, дори когато не дойдеш.
Тя ще те създаде от пепелта на изгорелите сърца
за да те има някъде, да те има за мен.