автор: pasata

Колко крехки са човешките връзки,
крехки - човешките чувства,
как горят и изгарят като пламък в нощта,
като огън, разпалван от вятъра,

как ли тлеят като жар,
пощадена от ориста да бъде плисната с вода и угасена
от някой, бързащ да приключи с поредната история.

Огън, пламък, жар или вълна от топлина,
от нежност,
вълна, която те залива и преобръща,
завърта във всевъзможните посоки на сетивата и на усещанията ти,
а понякога всичко е въпрос на усещане -
за буря или за покой,
за мъка или за щастие /а какво ли значи това последното.../,
въпрос на споразумение със самия себе си,
на мирен договор, който си сключил, изтощен от битките,
които водиш със себе си,
от собствените си терзания.

А понякога всичко се съдържа във върха на зърната на две изгарящи и приласкаващи те гърди,
в топлата и влажна нежност, заключена между две очакващи те бедра,
в изяществото и мекотата на две устни,
в обсебването от аромата на жадувано тяло,
в копнежа и потъването в две очи,
във върховете на пръстите,
които докосват лицето ти и които целуваш -
всичко се съдържа в този миг -
нещо, което не притежаваш -
този миг, който е и взрив, и озаряване,
и раждане, и край, и преоткриване или по - скоро пренамиране без търсене -
този миг, който не можеш да задържиш и отлита,
ала въпреки това -
или може би, точно заради това -
е само твой и на онези очи, в които потъваш,
и на устните, които целуваш,
и сърцето, което ражда и приема ритъма на тяхното тяло -
един нестихващ кръговрат на живота -
ритъм, означен с думата "кръв" /обращение/,
която използваме, за да изразим мъка, а тя носи в себе си същността на живота -
едно сърце, което тупти, и живее, и диша,
всеки миг -
може би, всичко се съдържа в това
или пък не -
нищо не може да бъде наречено всичко,
в този необятен свят на усещания, трепети,
вълнения, очаквания, спомени, болка, радост,
отчаяние, вдъхновение и още, и още, безкрай ...
И няма нужда да наричаме с имена неизразимото, и няма нужда да затваряме мига в слова -
отлитащото време да се опитваме да задържим в ръка -
въпрос на време е да разберем, че всичко е въпрос на чувства...