Държи ме във нощите будна
и шепне зловещи слова.
Във мислите хаоса пусна,
тоз съдник жесток - Съвестта.
За минали грешки говори,
присъди раздава безчет.
С Душата ми шеметно спори
и иска за всичко отчет.
Сърцето без жалост жигосва,
чаша болка поднася с усмивка.
Ала сили напразно прахосва,
тази стара, сама заядливка!
Може морно да гледат очите,
закопняли за сън и покой.
Може дълго да падат сълзите,
причинени от грешки безброй.
Ала искам така да живея -
днес да падна, а утре на крак!
Грях със святост в душата да слея,
светлина да редувам със мрак.