автор: ZariN

Обичам късно. Казвам си, че имам
безброй минути - просто за обичане.
Харесвам си едно дърво безименно
и мислено на него заприличвам.
След малко ми омръзва да съм с корени,
а плаши ме и мракът на гората.
Събличам всеки слух и непресторено
започвам да обичам тишината.
Обичам късно. Винаги в неделите
се чудя - за какво ли съм обичал...
Но казвам си - какво пък, полуделите
сме просто нарисувани различно.

Обичам късно. Без да съм го искал.
И с обич самотата си прелиствам...