автор: kasiana

Вървя към теб по Пътя на коприната,
звучи в зефира Болеро-то на Равел.
Невидима в декора на пустинята
горещ немирен вятър ме е вплел.

Вървя и шепна песни Соломонови,
а бяла мирта в мен неистово цъфти.
Миражно ме омайват дивни склонове-
оазиси, в които с мен си ти…

Но ти се скиташ някъде сред дюните-
на времената във безкрайния керван…
През хиляди животи пак се лутаме
един към друг във кръг неразгадан…

И пак вървя по Пътя на коприната,
където вятърът немирен ме е вплел.
Пристъпвам с плам по пясъка в пустинята,
ехтящ от Болеро-то на Равел…

Заслушваш се във звуците магически,
към тях летиш с крилете мощни на кондор
и устремно над минало вакхическо
танцуваме със ангелския хор…