автор: lira

Пустини, кервани, оазиси.
Пералня, простор и пране.
Изпрана душата, изгладена,
пътува към моето Не.

Не искам животи от делници,
не искам креслив жабуняк.
Парите - корона от вестници.
Щастлив си, когато без тях

празнуваш с души на приятели
и празникът става приют.
Когато, кармично препатил,
се сетиш, че има уют

единствено в морските залези
и в изгревно детски очи,
когато ти стане побратим
жена с много смели мечти.

Когато от облака сякаш
се ражда стоглава ламя
и знаеш, че имаш приятел
да реже глава след глава.

Тогава гласът ще зашепне,
млъкни, вкамени се и чувай.
Очите ти ще залепнат,
устата ти ще продума.

Морета, огньове и пясъци.
Пера и простирам пране.
Пауни, чиничили, отблясъци.
Изригвам го моето Не.

Раздира се с крясък завесата,
изчезва поредният свят.
Прането изсъхна, принцесо,
и трябва да готвиш обяд.

Корони, къдрици и крясъци.
Кервани, пустини и плач.
Подвижното в нас - само пясъци,
най-истинското - мираж.