автор: Stasja

Морето този ден е пусто.
Не преминава никой черните му брегове.

По плажовете
разхождат суетата си летовници.
Еднаква скука прекроява грапавите им прически.
Очите им на жертви
чертаят гръмотевици.
Намазват кожата си с лосион.
Животът им е изгорял преди да са родени.

И завалява дъжд
сред лепкавата мараня на лятото.

Пустинята привиква враните
да носят хляб и сол на белокосите светци.
Кълват от топлината на гранули.
Закусват слънцето.
Измислят си потопи.

Свети Илия е червена точка в жегата.
Отива да нагледа облаците.
Приготвя люлка за удавници.
Разрошва хоризонта.
Издърпва
спасителната сламка на сезоните.
В протритите минути пророкува наводнения.

А после дълго прекосява сушата.