автор: galina

/ продължение /

Сцената представлява стая от жилището на П.Р.Славейков в Пловдив, където се установява след гоненията на които са подложени защитниците на конституцията и парламентарното управление, от княз Батенберг.
Славейков пише статията си "Търновската конституция" за в-к "Независимост".



СЛАВЕЙКОВ:/ чете на глас написаното, нанасяйки по някоя корекция тук там / Цели дванадесет месеца се изминаха, от как под предлог да ощастливи България, княз Батенберг сполучи с измама и насилие да упразни конституцията и да вземе управлението в ръцете си с пълномощия, каквито беше си ги сам скроил. Злокобният преврат навърши година.../Спира да чете и говори на себе си с яд в гласа / И кое беше правото му дело за организиране на дезорганизираната според него България?
/ Става и нервно се разхожда, говорейки./ Но това ли, дето да превърне войниците на жандарми, жандармите на пробойници, разбойниците на съдии, а съдиите на гонители и губители...

Някой тропа на вратата. Славейков отива да отвори. В стаята шумно влизат двама негови съмишленици, хора посветили се на съединисткото движение.

ПЪРВИ СЪМИШЛЕНИК: Пак пишеш, даскале. Май не навреме сме дошли.
СЛАВЕЙКОВ:/ръкува се свойски с тях / Влизайте, влизайте, добре сте ми дошли. Настанявайте се. / Тримата сядат край кръгла масичка разположена в единия край на стаята./
ВТОРИ СЪМИШЛЕНИК: Наминахме да те видим, да се поразговорим по нашата работа дето ни е залюляла. Ти нещо за народното дело ли пишеш?
СЛАВЕЙКОВ: За Батенберга...Днес се сключи годишния кръг от как българската конституция биде закопана в очернения град Свищов.
ВТОРИ СЪМИШЛЕНИК: Да...и в какво положение е сега България, братя? Окаяно...
СЛАВЕЙКОВ:/ с яд / Таквоз е можал и таквоз е извършил с пълномощията си несвестният Батенберг. Прогони и разпръсна всички честни и совестни служители на държавата, хора които първи са поставили пиедестала, на който е възправен неговия трон, всички с независима воля.
ПЪРВИ СЪМИШЛЕНИК: Ето на хора като даскала.../ с възмутен тон / Бива ли такъв един човек, учен и разумен, министър на просвещението, да бъде заточен в Трявна и да му бъде забранено в цяла свободна България, даже да учи децата.
ВТОРИ СЪМИШЛЕНИК: Не е, не е добро ни това, ни нежеланото разделение на България, дето ни го натрапиха дипломатите./ Продължава с решителен тон, удряйки по масата./ Но това не може да продължи вечно! Народът не ще търпи дълго това положение.
СЛАВЕЙКОВ: И не трябва! Аз още в про,грамата на вестник " Целокупна България" открито бях казал:" Ний желаем народното ни обединение и ще работим за него."
ПЪРВИ СЪМИШЛЕНИК: Право е, даскале, народът е решен ! На туй позорно положение трябва да се тури край.
ВТОРИ СЪМИШЛЕНИК: Е, може да пообъркаме сметките на тоя или оня, ама кой им е виновен, като са си правили сметката без кръчмаря.
СЛАВЕЙКОВ: Така е. Силата на природните потребности е по-яка от всички онези измайсторосани комбинации и политически симпатии и антипатии. Налага се да прибегнем до собствените си сили, които, ако и твърде слаби, не могат да не бъдат по отчаянието си миродавни!
ВТОРИ СЪМИШЛЕНИК:/ разпалено / Вярно! Ако чакаме вразумяване на дипломатите, все едно е от умрял писмо да чакаме. Те навярно се надяват, че като протакат и отлагат решаването на нашия въпрос, ние ще да се откажем или пък примирим с положението си.
СЛАВЕЙКОВ: Отричането на един народ от правдините му е смърт за този народ.
ПЪРВИ СЪМИШЛЕНИК: Прав си, даскале, затуй не се отричаме.
ВТОРИ СЪМИШЛЕНИК: Е, хайде, ние да те оставяме вече. Виждаме, че си достатъчно занят.

Гостите стават да си вървят.

ПЪРВИ СЪМИШЛЕНИК: И хубаво ги насоли ония оттатък, в княжеството, че са се самозабравили.
СЛАВЕЙКОВ: / изпраща ги до вратата /Наминете пак...А колкото до делото, засега можем да очакваме вразумяването на дипломатите, но не ще пропуснем и сгодната минута, нито да се подвоим в даден час да си подадем ръка и да станем, като един человек или да постигнем целта си, или да се заровим всинца под последните развалини на Отечеството си.
ВТОРИ СЪМИШЛЕНИК: Вярно, даскале...Да живей! / излизат /

/ следва продължение /