автор: iar

На Доктора

Докторе, кажи, какво да правя?
Иска ми се повече, не ми минава!
Чукал съм къде ли не... Какво?...
- Чукай, чукай, на дърво!

В спалнята я чукам чисто гола,
понякога, така, заспала, в хола...
Чукал съм я в кухнята, в антрето -
сакън, да не събудиме детето!

Докторе, нали тук никой не ни слуша?
Чукал съм и в банята, под душа!
Е, знам, сега ще кажеш: „И какво?!”
- Ще кажа само: Чукай на дърво!

Чукам от заплата - на заплата!
Няколко изчуках и в колата.
Пробвал съм и горе, на капака...
Правил съм го даже и във влака!

Докторе, не знам какво да кажа...
Колко пъти чукал съм на плажа!
Ала то си е на морското ниво...
- Да, така е, чукай на дърво!

Чукал съм на масата, на двора,
чукал съм дори пред други хора!
Е, наистина, от срам ли, от какво,
но не беше много на ниво...

Докторе, не знам какво да сторя...
Чукал съм дори в асансьора!
Нали минава някак за ниво...
- Нали ти казах, чукай на дърво!

Като мечтател, романтик, дори поет
чукал съм веднъж и в самолет!
А там, сред облаците, да си на ниво...
- Знам, знам...Но чукай на дърво!

Докторе, не си мисли, че съм от тия,
дето чукат само на хартия!
Пробвал съм къде ли не с какво...
Не съм се чукал само на дърво!

Чукал съм без много да се пазя.
Правил съм го с обич. И с омраза.
И сега, накрая, Докторе, какво?!
- Плюй през рамо! Чукай на дърво...

А знам, дърветата за чукане ги има!
И както казва моята любима,
която е голяма поетеса:
„О, иде ми на тях да те обеся!...”