автор: fyrkotEvica

В капка се събира,
потича със сълза,
в океан извира
и те облива
нежността.
Изпива те на глътка,
в сърцето се провира
и спира на ръба-
там заспива
нежността.
Задъхваш се от нея,
но искаш тази красота,
дали се смее или пее-
не се вълнуваш от това.
Забравяш я, но искаш
нежността.
Запраща те във ада,
после в рая
и те мъчи все така,
но знаеш,че накрая
пак ще чакаш
нежността.