автор: miromax

След сянката на думите ти тичам ,
Защото те са твоите следи…
Във свят за двама, сам ще съм безличен.
В душата пари, огън я гори...

Разпръснах се, и все едно съм пясък,
а пясък няма как да прокърви...
Затваряш, всеки път вратата с трясък...
След теб върви сърцето ми, крещи...

За Обич колко време ни остава ..?
Защо го разпиляваме в сълзи..?
Любов...За нея има ли забрава..?
Защо от този порив все тежи...

Поиска време ето го, вземи го ,
но не отнемай моето...Недей...
Без теб тъгата силна е души ме.
Не ме ли искаш ? Тръгвам ...
Ти живей ...