автор: miromax

Нима ледът, светът край мен сковал е ?
Нима и аз съм късче лед и студ…?
Защо в душата празнота витае…?
Защо се чувствам сам, за всичко глух…?

Но ето, че сълзи се стичат по лицето,
което значи има нейде топлинка ,
дълбоко скрита някъде където,
останал е самотен лъч от светлина…

За тез сълзи ледът безсилен е…
Не може, лесно да ги вледени.
А топлината скрита някъде в гърдите,
студът прогонва, той не ще ме вкамени…

Ще плача тихо, някак ще се сгрея…
Студено е…От студ боли…
Студено е…Не мога да се смея…
Измръзнах…А душата ми гори…!