ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 653
ХуЛитери: 0
Всичко: 653
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Той винаги се качваше отзад.
На задната мотриса на трамвая.
Не беше стар. Но гниеше от глад.
в борбата си да свързва двата края.
Той винаги миришеше на пот.
И вкиснало от евтина ракия.
В очите на тълпата беше скот.
Говедото със грозна орисия.
Той никога не дупчеше билет.
Не трепваше от страхопочитание.
Пред пошло контролираният ред
стоеше в свойто каменно мълчание.
Той никога не вярваше в мечти.
Отдавна бе затънал във лишения.
Клошарят със изстинали очи.
И без инстинкт за самосъхранение.
Той винаги седеше грозно свит.
В прегръдките на свойта крива сянка.
Понякога личеше, че е бит.
И току изридаваше във дрямка.
Той винаги се качваше отзад.
В последната мотриса на трамвая.
Поредният бездомник в този град.
За който всеки махва: „Все е тая!”
Публикувано от alfa_c на 25.07.2009 @ 13:30:00
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1311 четения | оценка 5 | показвания 117914 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"На един той" | Вход | 14 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: На един той от Tomad на 04.08.2009 @ 17:10:30 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Вики, благодаря за мнението. Принципно съм повече Тома, отколкото каквото и да било друго. :)
Поздрав. |
]
Re: На един той от Tomad на 29.07.2009 @ 02:01:48 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Таня.
Дано си права. :) |
]
Re: На един той от Tomad на 28.07.2009 @ 04:05:07 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Маги. Наистина удоволствие е за мен. :) |
]
Re: На един той от Stratus (stratiev_nbp@abv.bg) на 26.07.2009 @ 21:23:29 (Профил | Изпрати бележка) | Позната тема с едно две по-оригинални сравнения и доста клишета. Тромавичко към финала с тая дрямка, без развитие и без поанта. Нещо като снимка на действителността, която нищо не казва. Няма идея, а само констатация. |
Re: На един той от Tomad на 28.07.2009 @ 04:13:18 (Профил | Изпрати бележка) | Точно така. Съгласен съм с теб.
Текстът представлява снимка с наслагващи се образи.
Думите създават внушение описвайки по определен начин всеки образ. Подредбата създава чувство за епизодичност, но дефакто картината наистина е по-скоро статична.
Текстът не изразява позиция. Затова не бих твърдял, че този стих се числи към гражданската поезия. По-скоро е описателен.
Благодаря за прочита и точната дисекция. |
]
Re: На един той от VALCHEBNICA на 26.07.2009 @ 16:04:53 (Профил | Изпрати бележка) | Често ги виждаме тези, изолираните от обществото, но се правим на разсеяни. Съвестта, че сме позволили да стигнат до дъното, грозно ни гложди (като прашинка в окото, която не можем да извадим). Та може би от това е "ослепяването" ни.
Поздравления за стиха, Томат! |
Re: На един той от Tomad на 28.07.2009 @ 04:17:08 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам дали ни гложди съвестта за тяхното пропадане, Вълшебнице.
По-скоро е тъжно как, особено в нашето общество, тези хора странно напомнят пияницата в Малкия принц (Срам ме е от това, че пия).
Да избереш този път е по-скоро диагноза, отколкото избор на здравомислещ човек. Но законът на джунглата е такъв - оцеляват силните.
Благодаря за прочита и мнението. :) |
]
Re: На един той от roza1 на 25.07.2009 @ 22:05:10 (Профил | Изпрати бележка) | В прегръдките на свойта крива сянка.
Разтърсващо е.
И вдъхновяващо...благодаря!:)
Познавам женския му вариянт.
Очите бяха по-различни,
а вместо грим един юмрук
пролазваше й по гърдите.
Тя беше хубава жена,
преди да се превърне в янка.
Сега е спомен за това,
че беше млада, беше звънка.
Все тая, същата жена,
не успя да стане майка.
Под ноктите й вечерта
пищеше от родилна болка. |
Re: На един той от Tomad на 26.07.2009 @ 15:34:22 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам дали е същото точно в женски вариант. Но има вдъхновение от един подобен, в женски вариант. За съжаление няма да ми е толкова лесно да го намеря и не знам дали го има в този сайт.
Благодаря и поздрав. |
]
Re: На един той от Tomad на 26.07.2009 @ 15:35:27 (Профил | Изпрати бележка) | Не и колкото гледката. Благодаря за прочита. |
]
Re: На един той от LeopoldS на 25.07.2009 @ 19:45:11 (Профил | Изпрати бележка) | Тъга и безразличие в едно - възможно ли е като съчетание?
Поздрав за стиха! |
Re: На един той от Tomad на 26.07.2009 @ 15:36:46 (Профил | Изпрати бележка) | Безразличието само по себе си е повод за тъга. :) Благодаря. |
]
Re: На един той от HANS на 25.07.2009 @ 19:39:37 (Профил | Изпрати бележка) | Много точен образ в стегнат стих си описал! Тъжното и страшното е,
че НЕ Е ЕДИН, а са много...Имал съм възможност да ги наблюдавам
отблизо - страшна мъка е!
|
Re: На един той от Tomad на 26.07.2009 @ 17:10:17 (Профил | Изпрати бележка) | Така е. Благодаря за прочита и позицията. :) |
]
Re: На един той от mariq-desislava на 25.07.2009 @ 17:48:44 (Профил | Изпрати бележка) | Тук ми напомни едно стихотворение на Борис Христов - "Самотният човек":
Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.
Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.
Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.
Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...
Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.
И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.
В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.
В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.
Напълни ми душичката с този стих, ако и да е изцяло в гамата на тъгата. Обаче това е реалността. |
Re: На един той от Tomad на 26.07.2009 @ 17:09:45 (Профил | Изпрати бележка) | Мдаа, чудесна класика си метнала.
Благодаря за напомнянето. Аз не намирам чак толкова прилики.
Поздрав. |
]
Re: На един той от sineva на 25.07.2009 @ 14:12:36 (Профил | Изпрати бележка) | Браво!
Силна гражданска позиция!
Поздрав!:))) |
Re: На един той от Tomad на 25.07.2009 @ 17:45:20 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Синева. То, гражданското с кавички трябва да е... при тая селяния в милата ни родина.
Мерси за прочита. :) |
]
Re: На един той от anonimapokrifoff на 25.07.2009 @ 13:57:07 (Профил | Изпрати бележка) | Наистина силно стихотворение! |
]
Re: На един той от Tomad на 25.07.2009 @ 17:46:37 (Профил | Изпрати бележка) | Мерси. Чудя се доколко е силно всъщност. Просто думите си паснаха добре.
Благодаря за вниманието. |
] | |