автор: chocolate

Знаеш ли,
това, което се случи между нас,
и двамата го разбрахме.
При кого хлътна предпазната стена и се изкривиха границите;
кой обърка очакванията си;
и кой се заигра с разни мисловни съчетания в условни варианти,
(което се оказа опустошително пагубно) -
- не стана много ясно.
Но след онзи миг пробягал
вече нито имаше някакво значение,
нито имаше някаква разлика.
Прокърви от това...
Устни се прехапаха, сълза проблясна.
Дълга цигара осмисли налетяло мълчание.
Поглед, потънал в стената, откраднал част от ставащото,
поиска да остане неразгадан.
Или поне пред теб неиздаден.
Наивно отвсякъде...
Глобалното затопляне със сигурност нарасна;
светът ми, замъгли се, промениха се формите и очертанията;
малката част от съдържанието му, която ни касаеше
изтече в имагинерността, с твоята се сля, разпиля се;
ти усети пропадането,
увисна за миг между отмалата на нирваната
и разкъсващата болка на разпятието;
аз нарисувах картина с гларус, полетял в напъпила зора...
Но Земята не се разтърси от сблъсъка със суетата на останалите,
подминали малкото ни бягство сред тях;
планетите не се пренаредиха в пространството;
последвалото мълчание не беше фатално – и ние бяхме там;
Везувий не изригна,
не засипа сътворената красота с пепел и лава.
Само тишината между нас натежа...

Това, което няма да се случи между нас -
и двамата го знаем.
И нищо общо няма да има с оправдания и ситуации,
(кой ли би признал, ако се стигне до там).
Докосването през онази врата, отворила се хищно пред нас,
не бива да замъглява разума.
Желанията, влудяващи тела и съзнания с прелели внезапности,
би трябвало да се стаят пред мъдростта на дълъг коняк и дълга цигара.
Сигурно и на теб би ти било любопитно,
дали някой от нас не си е въобразявал,
но не би...
Може да го обсъдим след време и на място, приемливо и за двамата,
засега – не става; гори,.. ужасно е...
Ти ще събереш в погледа си онова, което се разпиля тогава;
аз ще нарисувам гларус, полетял след залеза.
... Но няма да мога да нарисувам онзи миг внезапен,
превърнал разстоянието между нас в огнена плазма -
ще си влача мълчанието.
Ти – напиши стих – поне нещо да остане. Песен няма да е...
… Но може пък да опита някой, някога...
Знаеш ли?!...
_____________