автор: Silver Wolfess

Тази вечер разбрах - конете укротиха ход,
с изранени колене, цели в пяна, уморени,
яростно препускали напред да дирят брод
от насрещните миражи неусетно ослепени.

Под копитата неумолим рушеше се светът,
разпадаше се чужд и нелюбовен на частици,
през пясъци подвижни в риск да дирят път
повярваха измамно, че са орисани за птици.

Под краката им харманите запалени горяха,
в последен гърч с език ги целуваха змийчета,
от солта натрупана по гривата си побеляха,
от лъжовни думи не чуват сребърни звънчета.

Пак в галоп ви искам, мои слънчеви коне,
очите слепи с кръв от вените си ще измия,
пред свършека не ме поставяйте на колене,
нека с вас горчилката си до края да изпия.

Уморените коне ги убиват, нали?

04.02.2004