автор: miromax

Звучи в мастилената тъмнина,
кантанта странна, плуват звуци…
Това е тя Безлунната соната,
написана от тези двамата... Безумци.

Два силуета търсещи се скитат,
под звуците на своето безпътие...
Изплакани сълзи, след тях се плискат.
А тишината, черна съска от бездумие ...

Стена непоклатима здрава,
разделя ги, като самият край...
След всяка стъпка, грохот, драма ...
Те в Адът са, далеч от истинският Рай...

С надежди кървави,безсилни...
Вървят, и търсят пролука да минат.
Ехидно хили се пред тях :СЪДБАТА
Не могат...Мен не ще подминат…