автор: fyrkotEvica

Щом ти си тръгна,
любовта леко се издигна
на седем сантиметра под небето.

Остана там да виси,
не премина райските врати,
заключена в капана под небето.

Егоизъм, похот и лъжа,
желание да притежаваш нечия душа
я спряха на сантиметър под небето.

Болка, съмнение, страх,
скриха любовта в облак прах
и я пратиха по-надолу под небето.

Глупост, завист, изневяра
като три страховити звяра
я свалиха с още санитиметър под небето.

Ридание, сълзи, въздишки
я оплетоха в златисти нишки
и я дръпнаха по-далече от небето.

Ненавист, мъка, отчаяние
зейнаха на неизмеримо разстояние-
на пет безкрайни санитметра под небето.

Всепоглъщащата раздяла
на още сантиметър я е спряла
и затворила любовта нейде под небето.

Разумът накрая се окопити,
на още сантиметър я запокити-
остана любовта на седем сантиметра под небето.

Под небесата- незабележима,
за хората- сега недостижима,
а преди ги е издигала на седем сантиметра над земята...