Вечер е.Навън вали.
Прибирам се вкъщи- мокър и гневен,
лягам в леглото и казвам си гневно:”Заспивай!”
Но не мога,гневът ми пречи да заспя.
Тогава породена от любовта ми към теб,
вътре в мен се появяваш ти.
Казваш ми нежно:”Недей се гневи.
Аз съм до теб. Затвори очи и заспи.”
Гневът във мен изгасва и аз затварям очи.
Заспивам, но все още чувам гласа ти:
„Затвори очи и заспи...”